Най-старите сведения за вратите са намерени в египетските гробници, където стенните рисунки ги изобразяват като обикновени парчета дърво, поставяни самостоятелно или едно до друго, за да запушват отворите в каменните стени.
Сухият пустинен климат в Египет позволявал дървените плоскости да запазват вида си непроменен много дълги години, но при по-влажните атмосферни условия в Европа те бързо се изкривявали и ставали неизползваеми.
По тази причина древноримският архитект Витрувиус въвел рамковият модел, който стои в основата и на днешните врати.
Материали за врати. Светът на съвременните врати. С вратите започва безопасността на бизнеса. Конструкция на вратите. Врати – стилове при вратите. За изобра на качествена врата. – вижте публикацията на borman.biz
Конструкцията представлявала дървена рамка от четири твърди дъски с издълбани бразди, в които се поставяли запълващи панели от по-мека дървесина.
Бързата им промяна в следствие на влагата не увреждала цялата врата, защото браздите били достатъчно широки да понасят измененията, без да се изкривява рамката.
Използвали се предимно маслиново дърво, бряст, кедър, дъб и кипарис. Вратите на царския дворец и други важни сгради били покривани с пластове злато, сребро или месинг.
Поради недостига на дървен материал, в някои древни държави, като Сирия например, се налагало вратите да бъдат изработвани от камък. Солидни каменни блокове били дялани години наред, за да придобият необходимата форма и размери.
Поради огромната си тежест, тези врати се отваряли трудно и бавно, но били отлична защита за градските стени от нашественици. Движението им се осъществявало на ротационен принцип – в горната и долната си част имали по един цилиндричен каменен „шип”, който влизал свободно в каменно гнездо, издълбано в пода и тавана.
При натиск от едната страна на вратата, шиповете се завъртали в гнездата и крилата се разтваряли.
През Средните векове вратите започнали да добиват не само практическо, но и естетично значение.
Започнало да се обръща повече внимание на външния им вид и да се въвеждат различни дизайни, изпълнявани чрез украса с мед, бронз и желязо.
Първоначално декорацията била проста, от симетрични мотиви, преплитащи се ленти и правилни геометрични форми, но по-късно, през Ренесанса, се появили невероятни барелефи и изображения на пейзажи, животни и хора, директно издълбавани в дървото или изливани от метал и поставяни върху панелите на вратите.
Визуалните възприятия се превърнали във водещ фактор при изработката на вратите, тъй като функционалността им била достигнала връхната си точка на развитие.
Някои от тези входни врати са успели да запазят и до днес своята автентична красота и величествено излъчване, които не остават чужди за изумения поглед на обикновения човек – такива частици от историята могат да се видят в множество храмове из Европа като катедралата Нотр Дам, Уестминстърското Абатство, Баптистерият Сан Джовани и др.
